Вече сте родител на ученик! А добър родител ли сте?
Във всяко семейство има различни начини на общуване с детето, но почти всички могат да се сведат до 3 важни направления. Това са трите стила: авторитетен, авторитарен и толерантен.
Ето как рефлектират стиловете на възпитание върху децата:
Авторитетни родители: инициативни и добри деца Авторитетни са тези родители, които обичат и разбират детето. Не е в стила им да го наказват, а обясняват кое е добро и кое лошо. Те изискват от детето си логично поведение и се стараят да му помогнат. Отговарят на въпросите му. Не задоволяват непрекъснато детските капризи, а с мярка.
Децата на такива родители са любознателни, опитват се да се обосноват, не налагат задължително своето мнение, отговорни са към задълженията си. Те лесно усвояват социално приемливото и одобрено от обществото поведение. Те са твърде енергични и са уверени в себе си. Имат добре развито чувство за собствено достайноство и самоконтрол. Нямат проблем с общуването с други деца.
Авторитарни родители: сприхави, чувствителни, нервни, капризни, избухливи, докачливи, склонни към конфликти деца Авторитарните родители са на мнение, че детето не трябва да има много права и свободи и че трябва безпрекословно да им се подчинява. Те се опитват да направят детето си дисциплинирано, без да му оставят избор – ограничават самостоятелността му, лишават го от права, които имат възрастните, даже и детето да е право. "Родителят винаги е прав!" Твърдият контрол върху поведението е в основата на тяхното възпитание, което всъщност представлява сурови забрани, забележки и понякога – физическо наказание.
При дете, възпитано по този начин се формира само механизъм за външен контрол. То развива чувство на вина, страх от наказание и обикновено слаб самоконтрол (ако въобще се развие самоконтрол).
Толерантни родители: импулсивни и агресивни деца Тези родители не контролират децата си. Позволяват им да правят каквото си искат. Лошото е че не обръщат внимание на изблиците им на гняв и агресивност. Не търсят от детето си отговорност или самостоятелност.
Такъв тип възпитание никога няма да накара детето да усвои обществените норми за поведение, няма да формира самоконтрол и чувство за отговорност. Децата с всички сили ще избягват новото, неочакваното, неизвестното, защото ще се притесняват да изберат грешния път.
Защо е добре да познавате трите стила? Защото неправилно избрания стил от вас, може да доведе до:
- Задушаване на емоциите и творческата нагласа на детето;
- Спиране на развитието на неговите способности;
- Заглушаване на неговата индивидуалност;
- Лишаване на детето от жизненоважни навици и умения.
По материали от drebcho.bg
Ето как рефлектират стиловете на възпитание върху децата:
Авторитетни родители: инициативни и добри деца Авторитетни са тези родители, които обичат и разбират детето. Не е в стила им да го наказват, а обясняват кое е добро и кое лошо. Те изискват от детето си логично поведение и се стараят да му помогнат. Отговарят на въпросите му. Не задоволяват непрекъснато детските капризи, а с мярка.
Децата на такива родители са любознателни, опитват се да се обосноват, не налагат задължително своето мнение, отговорни са към задълженията си. Те лесно усвояват социално приемливото и одобрено от обществото поведение. Те са твърде енергични и са уверени в себе си. Имат добре развито чувство за собствено достайноство и самоконтрол. Нямат проблем с общуването с други деца.
Авторитарни родители: сприхави, чувствителни, нервни, капризни, избухливи, докачливи, склонни към конфликти деца Авторитарните родители са на мнение, че детето не трябва да има много права и свободи и че трябва безпрекословно да им се подчинява. Те се опитват да направят детето си дисциплинирано, без да му оставят избор – ограничават самостоятелността му, лишават го от права, които имат възрастните, даже и детето да е право. "Родителят винаги е прав!" Твърдият контрол върху поведението е в основата на тяхното възпитание, което всъщност представлява сурови забрани, забележки и понякога – физическо наказание.
При дете, възпитано по този начин се формира само механизъм за външен контрол. То развива чувство на вина, страх от наказание и обикновено слаб самоконтрол (ако въобще се развие самоконтрол).
Толерантни родители: импулсивни и агресивни деца Тези родители не контролират децата си. Позволяват им да правят каквото си искат. Лошото е че не обръщат внимание на изблиците им на гняв и агресивност. Не търсят от детето си отговорност или самостоятелност.
Такъв тип възпитание никога няма да накара детето да усвои обществените норми за поведение, няма да формира самоконтрол и чувство за отговорност. Децата с всички сили ще избягват новото, неочакваното, неизвестното, защото ще се притесняват да изберат грешния път.
Защо е добре да познавате трите стила? Защото неправилно избрания стил от вас, може да доведе до:
- Задушаване на емоциите и творческата нагласа на детето;
- Спиране на развитието на неговите способности;
- Заглушаване на неговата индивидуалност;
- Лишаване на детето от жизненоважни навици и умения.
По материали от drebcho.bg